А колко трябваше да тичаш,
за да си спомниш,
че с хилядите хора в тебе
винаги ще падаш
Сега събираш спомени в купчина -
май няма да ти трябват вече
Подреждаш думите отгоре
Буква до буква -
само знаци във въздуха
А чувствата напират в гърлото
задушават света ти
И тях ще изхвърлиш
споени със сладките думи
с погледите
с усещанията
с лигавостта на моментите,
които после чистиш с погнуса
бягайки от миналите грешки
тичайки към неясното бъдеще