На него

И всеки е някой
със минало, име…
И всички политаме
и горе се сливаме…
И няма имена,
и няма регистри,
защото успяхме
да стигнем Слънцето.
И знаем пътя надолу -
брояча отмерва
капките щастие.
И щяхме да бързаме,
но нямаше време.
И щяхме да тичаме,
но нямаше място.
А нямахме думи.
И само безкрайният шепот на цвете
родиха сълзите ни детски…