Просто лица
зловещи хилежи във залата
всеки камък, който хвърлих към трибуната
се изпарява
нечувана наглост да обичам
Брадатия ме погледна и изръмжа
май само аз чух присъдата на реализма:
Унищожение!
Красота -
ще сплетем невинни опашки , за да се смеем по-лесно
баничка с боза - социална революция
и пак празнотата -
стремежи към бялото, а то е само
за малко отсъстващо черно.