всичко, измерено с линийка
кантара никога няма да бъде
истински точен
истински тих
истински...
всичко ще трябва да трием -
цветните моливи избледняха
докато се усетим.
а как драскахме по стените
почти в лудост
почти...
сега отново е бяла -
вратата,
на която отново ще драскаме
тихите вопли
отчаяните си молби
отчаяни
към реалността