Цигарен дим. Някъде там виждам лицето му. Спокойна от чистия факт, че очите му гледат, макар и през булото на сутрешната неадекватност.
Кафена чаша. Някъде там усещам мислите му. Щастлива, макар и зареени далече от мен.
Три слънчеви снопа. Някъде там виждам усмивката си. Жива, макар и не точно така.