Мъжът с бомбето
обливаше черното
дращеше с писъци
по празните рафтове
искаше
търсеше
своята ниша
хвърляше цветовете
ровичкаше в кофите
оглеждаше себе си
в калните улици
и чернееше
все повече
тъмнина във очите му
набъбнали като бомбета
напиращи да погълнат
изкуствената нежност
която течеше
между сградите
на неговия град
неговия свят-
три кофи
и вселената
между им