Не може да проникваме
един във друг
все повече
ножове
хабиме
да забиваме
случайни игли
невинни убождания
само колкото да има
за какво да кажем
че живеем
а всъщност сме празни
болката е измамна
кръвта ни безцветна
душите ни кални
щяхме да имаме крила
ако не бяхме продали
всичко
за да се пием
като вапмири
всичката горест
да изхвърлим
малката топчица
която всъщност сме
пак празни
как да се влизаме
като нямаме какво да отключим
вратите ни са безсмислени