Sunday, April 09, 2006

първи любовни епикризи 2002

Събота - денят след

Е, ето и аз ти пиша...Ннам що.
Може би шот тотално се измъчвам и по дяволите не нам ква е шибаната причина...(разчиташ ли въобще нещо???-аз не)
Просто... В "денят след" би било логично да се чувствам тотално засрамена и изпълнена с желание да забравя всичко или пък тотално влюбена и щастлива, а то...В мен е останало само тъпото чувство за вечна борба с алкохолизма...Е малко ме е срам...Всъщност не ми пука мноо шот в оная стая на удоволствията(хихи) си бяхме само ние двамцата и ся ще преувеличаваме всичко пред другите...
Понякога се притеснявам, че ще си писнем...Понякога се притеснявам, че те е гнус от мен...Понякога се притеснявам, че другите ни се смеят...Но най-много от сичко се притеснявам затва че ше си ходиш...че остава буквално 1 седмица-7 дни-168 часа, през което време ше се виждаме за има няма 7-8 часа на ден...Притеснявам се затва, че няма да мога да преживея раздялата(сополи и сълзи), че кат си тръгнеш на всички ше им е гадно, но аз ше изпадна в депресия и ще започна да си говоря с гълъбите в парковете(cool) и... че никога няма да намеря друг кат тебка...
Е, има и оптимистична страна ебаси...Факт е , че тези няколко седмици бяха(ще бъдат) най- яките в живота ми шот секи ден е интересен и винаги ше има какво да направим...
Можех да си спестя писането с трепереща махмурлийска ръка кат просто ти кажа, че те обичам...
Можех...

***

Е, ето, че си сменихме ролите ...
Ти учиш, аз пиша...С не само това.
Майка ми беше направила кекс и кат се върнах си зех едно парче, загасих си лампата, отворих широко прозореца и си пуснах Digital Bath. И гледах през прозореца и виждах...нищо. Да, и не чувствах нищо. Хапвах механично и гледах мъглявата луна. Да, не ме бива да се изразявам много. Да, банална съм.
Sorry.
Просто гледах...и просто нямаш представа за колко много неща си мислех...за целия свят...и повече за нас.
(за 3 път си пускам D B )
за себе си
за това,което каза Надето, че сички от техното даскало им се чудели що така ръкомахат
за това че съм толкова ненормална... но най-вече за тва, което става с нас
Виж, ако не те обичах щеше да е лесно, само дето аз теобожавам и въпреки това нещо става...
да, мамо, знам че проклиятие тегне над Събеви

Толкова исках да направя нещо хубаво....и сичко провалих.
и са кво -
седа си (сложих една пейка) на пейката, запалих си свещ , слушам DEFTONES и гледам :
1)детска моя снимка 2) откраднат Йори(с мишле)
и се побърквам
просто...
СТРАХ
че не бе обичаш
че съм твърде луда
че ше ме напуснеш
че ше си намериш друга
that things'll never be the same
...
"it's not that i care truelly..."

по- дяволите!!! може би просто има магнитна буря

или съм ти писнала

или съм в поредната депресия
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Нищо не ми се прави
(нито да ям, да слушам D B, да гледам ТВ, да пърдя - нищо)
Teenager:
the more i scream
the more it seems
now i'm through
with the new
new cavity moved into my heart today

ще се боря
ще мачкам ( за теб)
ще те ОБИЧАМ

ВИНАГИ


***