Безброй пъти
подадена ръка
и няма кой да я поема
Излитащи балони,
изпуснати от нечия
разсеяна прегръдка
Секунди и минути,
изтичащи между
валящия дъжд
И онова толкова розово дърво с окачените мартеници на него -
желанието да бъдеш в книга
в филм
в картината на някое момиче от детската градина
Вечно търсене на нещо между отговора и въпроса
мислене мислене мислене
И планове.
чертежи
проекции и опити да свързваш
вън и вътре
дясно с ляво
Просто запълване на времето,
докато се сетиш пак
за щастието да гледаш
розови дървета под дъжда.