Океан от строшени стъкла -
излизаш сух.
А можеше поне една
кървяща рана,
дълбана нежност
на хор, подлъгани от вятъра перца,
които всякога ще галят без пощада
сладкия ти мрак
горчивия ти смях
от който исках да се храня.