в тунели на преценени възможности
пластмасови светулки
имитират симфония от чувства
и аз по средата
в безспирен пирует
живота като в книга
и тичане по стълбите нагоре надолу
изгубвам част по част
от себе си
на всеки уж нов , вече повтарян етаж
изпъкнали прешлени -
закърнели крила
или някогашни грешки?
объркани чертежи на дама пред блока
няма как да изтрия
всичките белези между асфалта
не искам и да чакам
кафявите облаци да сформират порой
и оттеглени вълни да оставят морска пяна
в дупките с заровените миди
може просто да изпея
нова книга
и вместо страници да сложа
моите кошмари
моите безбрежни мисли
единствено разпорили оковите на реалността.