Цял живот чакане…В очакване на нещо някой , за да е по-лесно, а дотогава тръпнене и неяснота…Чакам тролея, чакам Той да пише или да се обади, ето сега чакам обицата на езика да се появи отнякъде, защото изчезна мистериозно, докато ядях тиквички…Май си оставям само с чакането…
Годо така и не дойде, но май в това е най-болезнено приятното…В промеждутъка на въпросителни , без да знаеш как точно и откъде…
Винаги ще чакам тролея, със или без нервни цигари…Винаги ще чакам той да пише, въпреки че знам колко безсмислено е…Ще чакам и пак ще чакам…Живот в чакане…
Годо така и не дойде…
