Не просто не мога да повярвам, не искам да заспивам, като онзи път, когато прекалих с хапечата за кашлица и сиропа заради концерта на сегашното ми момче и края на света ми се струваше да си затворя очите и всички лоши да ме връхлетят и да потъна в нежелания безкрай...Сега отново, не искам да заспивам, просто не искам да опитвам да видя дали утре ще дишам и преглъщам, няма да изпращам нощта, ще посрещна изгрева с последствията, но нека само няма онова незнание, когато заспивам може би за последен път, ебаси тъпата ебавка, искам си гръкляна, той е мой, нали?дали не иска да ми каже нещо, да ми направи знак, да излезне извън мен, защото не се грижих порядъчно за него и го дращих твърде много със всичко и го подцених, сега той ме напуска, ще има своя волен живот ще бъде един разхайтан свободен гръклян, току виж си намерил някоя гушка и си народят лимфни възелчета...не не не!не трябва да става така, върни се при мен, аз ще се поправя, ето ще преоткрия атаката на чайчетата и сичко ще бъде симфония на меко преглъщане без да се подуваме безпричинно и да се изпада във вторнишка истерия, нали!?нали нали нали
просто искам да се събудия утре и да дишам
това е
никога не съм го искала по-силно. само да дишам. да дишам и да преглъщам. аз. с гръклян, ако може и да си е цял.
а така.