...първата мисъл беше… о-о дълго след… внезапен проблясък… тя е била наказана… за нейните прегрешения… част от които тогава… допълнителни доказателства ако доказателства са били искани… проблясваха в ума й… едно подир друго… после отхвърляни като глупави… о-о дълго след… тази мисъл беше отхвърлена… тъй като тя внезапно осъзна … постепенно осъзна… тя не страдаше… представете си!… страдание не… всъщност не можеше да си спомни… така от пръв поглед… кога бе страдала по-малко… освен ако разбира се не беше… предназначена да бъде страдаща… ха!… измислена като страдаща… точно както понякога… в нейния живот… когато ясно решена да получи удоволствие… тя фактически… не получаваше никакво… дори най-лекото… в който случай разбира се… тази идея за наказание… заради едно или друто прегрешение… или за повечето… или без никаква специална причина… заради самото него… нещото което тя отлично разбра… тази идея за наказание… която първо й бе дошла на ум… я пренасяше където бе вярвала… заедно с другите безпризорни… във всемилостивия…(Кратък смях)… Бог… (Дълъг смях)… първа й бе дошла на ум… след това отхвърлена… като глупава… бе може би не толкова глупава… в края на краищата… и прочее… всичките тези… безсмислени съждения… докато друга мисъл… о-о дълго след… внезапен проблясък… наистина много глупава но-… какво?… бръмченето?… да… през цялото време бръмченето… така наречено… в ушите …макар че фактически разбира се… изобщо не в ушите… в черепа…глухо бучене в черепа… и през цялото време този лъч… или сноп от лъчи… поточе лунна светлина… но вероятно не… сигурно не… винаги все същото петно… ту бляскаво… ту забулено… но винаги все същото петно… тъй като никаква луна не можеше… не… никаква луна… просто цялото това желание да… измъчва…
Самюел Бекет
