Безпощадните капки дъжд като напомняне колко още ще има преди да.
Някъде зад мен телевизорът напомня,че светът е футбол,а моят свят продължава да подритва опитите за действителност, които така и не успяха да пробият непромукаемия ми дъждобран срещу света...Тичащи възможности през поле от невидими измислени цветя, така ще бъде още дълго, а силите ми си изтичат и попиват в нещо като локви, оттичам се сама в упоритите си опити да събера вселената и да я деформирам докато не я превърна в себе си...
А безпощадният дъжд капе по кората ми и с всеки удар изтривам още една минута, още един следобед в опити да променя света...