В момента не съм нищо определено...Ако имаше написана книга за разстоянието между секундите, разтегнато в ежедневие...Твърде бързо за да му давам имена, твърде бегло за да го улавям и променям...Понякога си имам име, но всеки път разтягам очертанията до безкрая между две секунди и вакуумът ме заслепява до болка...Липсва ми определение, липсва ми заглавие, отново разруших буквите и нямам име.