Имало едно време един Йори. Дълго време той бил ноесъзнат Йори, но после станал Съвсем Осъзнат Йори и престанал да се опитва да се прави и да открива в себе си неща от другите си плюшени приятели. Това, че често предрусвал с мед не го правеше Пух, параноичния му страх и периодичния афинитет към розовото не го превръщаха в Прасчо, склонността да си прави планове, които да се срутват с трясък, беше далеч от представата за един истински Зайо.Дълго-време-отказващия-да-приеме-че-може-да-е-нищо-друго-освен-Йори Йори осъзна себе си като вечно търсещ/опашката си/ и мислещ/за времето, вали!/, но от това не му стана по-леко-да-си-Йори.Сред всичките Песни и Танци и Фаталност които витаеха в бетонената му гора, единственото нещо което искаше този Отказващ-да-бъде-Йори Йори беше да намира и търси/опашката си/, да се прибере в своя дом където и да е/сигурен-беше-че-беше-там-снощи/ и ако може да не е Йори. Но не можеше.
Трагично!Това е то!Трагично!!