Луна нямаше, звездите също съпричастно бяха изчезнали нанякъде,може би най-сетне са разбрали как да спасят нощите си от кошмарите долу. Изкуствеността на светлините и фойерверките в чест на някое червендалесто арийско или скандинавско шкембе заместиха сатанински тяхната липса. Морето никога няма да диша спокойно на това място, нито миг тишина, вечно мигащите оранжеви зелени червени знаци на нечие морско забавление,на нечие отдавна жадувано пиянство, ознаменувано я с бой я със случаен секс със сръбкиня, притискат безкрая правят го малък кошмарен търговски. Щурците мухите комарите сякаш отчаяно напомнят за присъствието си, но ухапването на кича около мен няма да зарастне, ще го чеша вечно, не приемам този живот, а бягството ми от него става все по-трудно.
Напих се и заспах. Избягах като луната, оставих болящото присъствие на морето да ме успокоява тихо, прибрах сетивата си насигурно където няма фойерверки и колосални тюркоазени хотели, където щурците пеят спокойно, където свободата не се блъскаше в мрежи , запазих посланието към звездите за някое друго море...