В моменти на крайност забравям. Забравям какво е да полееш паранои и страхове с много бира, да стесниш кръга на интереси до БИРА и ЩЕ ВЪРНА ТАЗИ БУТИЛКА ЗА ОЩЕ БИРА а после късно вечерта да накиснеш крака в леген с ледена вода и да слушаш тежко дишащия град който всъщност обожаваш с бетонената си закрила и изненадваща любвеобилност...Алкохолната мрежа се спуска над истините които нищиш с часове през деня и не само, и оставя само чувството за живот, за красотата да съществуваш пиян или не, да дишаш лятото със всичките си сетива...А когато някъде отдолу, като червейче се провират въпросите как защо дали ти ще ги удариш с празната бутилка която ще смениш за нова. На това викам аз живот.