Всяко пиянство има своето болезнено изтрезняване, пълен пакет изтезания : като се почне с огледалото/мислиш си, че осъзнаването на себе си приключва някъде с края на пуберетета, но един поглед може да промени наивната ти представа какъв си и да доведе до редица неприятни съмнения какво точно седи срещу теб/ и се свърши с желанието да унищожиш, ако не всички хора, то поне всички социални контакти до 5 следобед/ в краен случай ако и това не минава , нека поне да не пътуваш в претъпкан с бодри и изпълнени с желание за живот индивиди, тролей, може ли/ ...
След всичката магия на това да не знаеш къде са ти частите на тялото идва реалността. Да, тя стои пред теб в пълния си блясък, с не едно и две подпухнали места, с миризмата на вчерашни блага от някои си винпром или в по лошия случай- на местната обител на всички пияни романтици- букет от храсти , точно зад заветната пейка. Реален до болка преговаряш тялото си до откриването на точния брой нужни ти крайници, които остави вчера, точно пред клекшопа, приканващ те изкушаващо. До тук добре, никой няма да заблежи че не си от този свят, имаш точно толкова ръце и крака колкото вчера. Излизаш навън, но вече не е само желанието да убиеш всяко сладко малко дете, което изпробва бъдещите си певчески способности, нещата минават далеч отвъд просто копнежа да си го изкараш на всеки срещнат. Нещо става вътре в теб и мозъка ти, логично пригоден в случая да не мисли за нищо друго освен вода, легло или направо смърт насредата на улицата, почва да работи необичайно отчетливо, да отбелязва всеки факт наоколо в оголената му съшност. Вече няма скрито покрито, на теб вече ти е ясно, реалността е кофти, скапания ден е кофти, ти си кофти заради всички неща които правиш с надеждата да ти се размине. Всеки човек на улицата, всеки човек в живота ти ти става кристално ясен, заблудите падат. Няма съмнение вече знаеш кои са истинските ти приятели, какво е дълбинното значението на думата алкохол и какво демонско изчадие може да бъде една баничка рано сутрин.
Действията, твоите и тези на околните, губят романтичния/драматичния/небрежния, какъвто искаш, шибан ореол. Ти си там, седиш на средата на 5те кьошета, чакаш шибания светофар, който е запазил наглите си номера специялно за твоята махмурлийска сутрин, някоя баба смята именно твоя крак за идеалното място, където да подложи небрежен бастун, и всичко това няма абсолютно никакво значение, защото ти ЗНАЕШ. Знаеш че всяко пиянство има своето, добре оформено в пакет "100 лайна в 1" ,изтрезняване. Знаеш, че необяснимата ти слепота не изтрая вечно. Всеки човек в живота ти, всяка постъпка най-сетне се сдобиха с истинско определение, със съвсем ясна дефиниция, без дори да прекарваш часове в гледане през прозореца и задаване на безсмислени въпроси, не и без помощта на нещо с много китари и цигулки от време на време. Сега вече виждаш, макар и през кръвната паяжина на зле премерените чаши спирт.
До следващата вечер. До следващата дума/жест/бутилка които да те отпратят отново там откъдето дойде в тази болезнено ясна сутрин, в магическия свят на едно сляпо въображение, не знайно как изтропано в реалността.
