Притихнали житни класове. Няма от какво да се страхуват, ожесточената борба със вятъра е вече минало. Минало оглеждащо се в красноречиви локви спомени, разхвърляни небрежно наоколо. Съзнанаване какво е било, тръпчива неяснота за това какво ще бъде утре. Някъде там знаят за съществуването на слънце небе земя, но горе стана долу, а долу вече няма. На негово място се търкалят останки от несбъднати мечти да стигнат звездите. Може би са малко, може би са прекършени, захвърлени от нечия алчна човешка ръка, но те за разлика от умиращите звезди знаят как да поникнат наново.