Най-често употребяваната дума в семейството ни винаги е била параноя. Още от малка помня непрестанно валящите обвинения от брат ми към майка ми до баща ми и обратно по трасето. Разбира се, всеки беше сигурен, че не той самия, а именно другият е ПАРАНОИК, и не се притесняваше да го обявява на висок глас, все пак съседите са неизменна част от цялото шоу...Това е първата по-сложна дума, с която се сблъсках. Не бях сигурна какво точно значи , но знаех, че някакси неизбежно след като тази ужасна присъда тегне над всички членове на фамилията, ще застигне и мен. Знаех , че е въпрос на месеци-година омагьосаната траектория на параноични обвинения деликатно да се отклони и да се насочи към мен, тайно слушаща от детската стая.
И докато малката семейна параноиада течеше с пълна сила, от детската стая аз неусетно се озовах в хола на обвиненията, вече официално бях част от играта, та досега.
Не мога да избягам от този вирус, веднъж заразена мога само да го предавам на близките си и нищо повече. Вече измислените формули за света и хората около мен , с които разполагам в главата си са толкова силни, че ако не използвам цялото си тяло , за да се боря с малките настъпващи човечета на съмнението и конспирацията, мога да остана завинаги вплетена в собствената си болна представа за света наоколо...Не, не ми е нужно много. Задоволявам се с една дума, жест, поглед, дори и без тях всъщност мога да създам касов филм, разбиващ всички боксофиси на реалността...
Борбата продължава разбира се, и най-шибаните вируси се лекуват. Очаквайте списание "Защо точно аз?" или "10 начина да разберем как другите ни мислят злото"(Диди и Боби да дерзаят!)
