Знам добре кога листата падат накриво, във всеки случай не и с този грешен вятър опитал се да уплътнява сенките ми.
Всеки път нощта ме прибира, не и без моето упорство , последни отчаяни залпове срещу безпощадно натежаващите клепачи - неуспоримата тежест на равносметките и истинските(или не) преценки
в края на деня аз дишам
дишам вятъра(на промяната?) който разбърква листата, размества плановете ми и ме оставя самотна зад два паднали клепача да чакам изгрева