В моментите на тишина,
измамна може би хармония
там някъде между капките
се крие тихо една малка истина
разлистваща се бавно
цветна вселена
капеща върху душата ми

не искам вече да го мисля,
оставам се да плувам нежно
върху езерето
а тъмното дъно остава
непознано

събиращи се нишки
невинно свързани
във нещо като време
моето време
а може би и други
са видяли преди мен
изплели са тази паяжина
отдавна преди мен

през булото на оттичащите се емоции
знам само слънцето водата огъня земята
звездите които винаги ще са мои
когато пожелая
а аз желая често

желания като зарове хвърлям наоколо собстеваната си роля в съдбата на другите
омайвам се опиянявам се от тази малка частица от цялото толкова важна без нея нищон яма да ес ъщото нали

когато спокойствието около ми ме обсеби тихо пробождам обвивката си за давидя за да усетя болящото щастие на това да бъдеш да шаваш тихо между секундите прикрито сред всичкото наоколо сега
сега не искам да излизам от тази топла черупка
кратко траят тези мигове в които сълзите ми се сливат в вселена и там някъде изгрялата ми усмивка заменя всичката светлина на света

оставямм се отгоре, сега съм езеро луната вечната любовница не ме оставя не съм сама не и докато светът диша около мен