дните си стичат някак мазно, протичат надолу по оста, но отново съм твърде сляпа за да го усетя, сякаш няма измъкване от тоя 25ти кадър в който вирея, като мигване на окото, като вселена която виждаш само с правилните очи, улица след улица след завой след ъгъл, картините примигват като подигравка къв невменяемото време, не прегръщам живота а жадно драпам по обятията му, вкопчвам се като недооценена любовница, упорита наивна в борба за внимание, дъждовна се стичам по улиците ъглите заовите , придобивам новата форма, безформието нужно за да се паразитим наново с моя град, в търсене на нещо повече от просто секундите
