Толкова боляща
е тихата истина
искряща от очите й
усещам непознатата
по външните отметки:
сивата коса
изкуствения крак
отмерените примирени жестове
като молитва за спокойствие
което не разбирам
очилата не скриват
пронизващия като присъда
към всяка моя прашинка
поглед
витрина в която мога само
да оглеждам собствената си тъга
докато една душа отвъд
мечтае за любов
мечтае за живот