Надигащи се чаши
наливай!
отвъд малките черупки
няма живот
хиляди ухилени усти като безсилни бездни
пред болящата истина
извън нас
наливай!
за да забравим в карнавален унес
всичките протегнати ръце
и всички писъци на тръгващи на път животи
които не превеждаме
езикът на отвеяна от ветровете пепел,
отдавна изгорели в пиянство глупави души