по-тиха от водата която няма какво да каже
по-шумна от нова посока на вятъра
по-боляща от никога невидяното
това е рамката ми сега

а исках само танц на две изпуснати от есента листа
сливащи се превръщащи се в една малко нова формула
не цикъл а линия сочеща неказаното
две думи бяхме и като думи изпарихме се