сутрин обримчена от закърнели клепачи
в които се ражда по една нова мисъл
на всяко второ причастие
и всяка втора смърт
сама изгрявам за да соча посоката си
сама и ще залезна в безмислие
без мисли са отправените ми погледи
поглеждам търся бягам
протягам ръце към нещо несбъднато
но се разпадам на прах
преди да стигна отговорите си

прашна сутрин
само невъзможността ми капе и осмисля моментите