една малка мисъл
държи си я в шепичка
и не я пускам
страх ме е
че там в света на големите неща
думите ще я изкълват
и превърнат в свое подобие
гледам си я мойта малка мисъл
поливам я със сълзи и със смях
които после прилежно прибирам
преди някой да ми ги е взел назаем
без да ми ги върне

без да мога да се върна
и без шанс да си тръгна
оставам самичка с моята мисъл