------------------------------------------
думите ти
/и те като любовта ти/
са половинчати,
пунктирна линия,
очертаваща останките
на едно двуизмерно тяло
-----------------------------------------
знам, че ако забравя,
че съм малко тромава,
мога и да успея да изпълзя
в празното между линиите,
което щедро ми завеща
преди съвсем да спреш да ме чуваш,
но май няма да ти правя това удоволствие
да ме гледаш как се провалям.
вместо това, събирам каквото някога съм научила
и прилежно почвам да допълвам
твоите линии с мои
---------------------------------------
така импресията ни
ще изглежда по-завършена.
и аз ще имам за какво да говоря.