даде й да хапне малко
още влажен остатък от чужда вечеря,
измами пресъхналите й устни
с последните три капки - светиня,
откъсна парцалите на някогашната рокля
и я запрати пак в ъгъла.
да си кротува.

***

в ъгъла е усойно.
претръпналото тяло
обича и мрази и изживява
всяка дребна подробност
от пода, стената и другата стена.

таванът...таванът е твърде далече.
допускат се само догадки
какво ли беше да усещаш
къде изпъква или се вдлъбва навътре,
тези малки неравности
в очите на дребния
бяха космически, на такива приличаха.

в ъгъла всичко дребнее
и самотата и тя беше жалка.
на ъгъла рамената бяха вечно протегнати
в очакване някой случаен да падне в прегръдката
но дори тогава, уви, те не успяваха да се свият
и си стояха така, чакащи и отворени.

в ъгъла думи нямаше,
поне не се чуваха правилно.
в ъгъла само се гледаше -
едно безкрайно, без крайници воайорстване
обхващащо подът,стената и другата стена
и цялата стая и всички случайни
и всички нарочени.

наречен е ъгъл.
с цели две ъ-та
леко встрани -
да не прелива от гордост
и все пак с идеята,
че и за него
ще има запазено място
до подът, стената и другата стена
и таванът разбира се.
а ъгълът...той ще ги свързва или разделя
и ще си гледа
раменете - вечно разтворени.
в очакване.