избледнява бледнее бледнее все по-бяло и по-бяло
20 минути в таксито ми се видяха 20 часа мълчанието ми залепва по мръсните прозорци, протягам ръце в очакване от този натъпкан препълнен задушаващ се сам себе си град, но ми е ясно, че няма какво да получа, няма какво да открия тук. затова изчезвам. затварям клепачи и тръгвам навътре, без посока, без ориентири, единствено със съзнанието, че трябва да намеря пътя. все някога ще го намеря.