все по-хладно и по-хладно. отдалечавам се от собствените си възприятия и сетива и се гмурвам в поле на цветове и желания... всичко е стрелки, изгарящи мисли, но есента е сух период, поне за мен... съзнанието ми, все още без име, започва да събира да анализира и да подрежда, но това е само защото ме наблюдават. иначе-
сънувах го. два пъти. първия път буквите на никнейма му почнаха да блестят в айсикю листата ми. блинкблинк емоция, до там ли стигнахме, да го сънувам типографски и даже да трептя на сън от това?
вторият път беше вчера. дойде при мен променен, каза че заминава, че ще живее на друго място в друг град с някакво момиче и изглеждаше мъдър и това ме подразни безумно много. беше ми гадно ужасно гадно, но без истерии. знаех че никога повече няма да се видим и това си беше ок. всичко продължава, райт? заебах го бясна и отидох да се напия. събудих се в сълзи и сополи и си направих кафе.
всичко се ниже, спрегна се някакъв керван, в който не знайно как попадам и аз. нямам идея на къде води той, усещам само дъха на други като мен, които събират парцалите и тръгват отново. на пътя е по-топло, определено.
