нова светлина за новото ми утро. зад мен като купчина мръсни дрехи след поредното препиване стоят захвърлени страхове, несбъднати мечти, напоени със сълзи невъзможности. поглеждам ги и с премерена носталгия ги изхвърлям надалече. в тази борба, в най-жестоката борба със собственото ти аз, с всички тези малки и големи демони нямам право да седя на земята. затова ставам и започвам да догонвам себе си