няма

виж колко е карсив залеза, как облива онези блокове, траснформира ги, виж, виж – те вече не са парче задушаващ те бетон, сега са розови и златни, отразяват слънцето към теб, така че и ти да го видиш, това са твоите блокове нали, твоя град, ти го обичаш този град нали, спомни си малко търново и струмица, която свързва неофит рилски и хан крум и пиротска и долната част на мария луиза и всички онези изоставени сгради, които разказват истории, които ти слушаш с часове, по улиците на твоя град, с твоите блокове, виж ги колко са розови, приканват те, защо не ги слушаш? нямам пари, пари? да, трябват ми пари, пари ми трябват, как пари? да, пари, за да си купя време, време? да, време, искам да си купя време и този път не на изплащане, и балони ще си купя, как, балони? да, много балони, хиляди, милиони, пълни с време и ще ги пукам, когато ми доскучае, или когато пия чай или когато не ми се говори или когато ми се говори – винаги, непрекъснато, ще пукам балони, ще си купувам време и още балони и така завинаги, завинаги? да, завинаги, времето ще е само мое, ще правя с него каквото си искам, ще го надувам и спуквам, ще го захвърлям в ъгъла, после със съжаление ще се връщам обратно да го взема и да положа трупа му някъде по-наблизо до мен, все едно никога не съм го убивала, а залеза? залеза... гледай си ти залеза, притрябвала ми е тази пластмасова романтика в розово и златно ми мажор, аз ще купя времето, времето, времето? да, времето, всичкото, без градове и розови блокове, ще изгоря всички часовници, е как без часовници? така, лесно, ще отмервам времето с балоните, ще ги пукам и с всяка гумена смърт ще отбелязвам начало, начало? начало, край, аз, ти, той, няма, нищо няма, няма имам, няма съм, няма? няма