тишината на дома ми в неделя
пърхане на еднодневки в единайстия им час
скърцане на меки крила стичащи се по мазилка
стопени часовници на дъното на клада
безкрайни разходки
от едната стена до другата
и после обратно в завивките
отвивам завивам премятам се и се изправям
не бягам, потъвам в сляпото око на безвремието
