разделят ни
а аз съм го градила със години
това похабено пространство
изтъркано от ползване
и все пак някак мъдро, преживяло
прегръщащо с ръцете на грешките и опита
да, то знае
видяло е
прочело е
в очите ми
и помни
и когато забравя
само опирам глава на стените му
и слушам приказките, които аз съм му пяла
и мечтите, за които аз съм дращила лудо
и всички сънища, по и за
и всички сълзи, по и за
разделят ни
а някога го мразех
но с търпението и упоритостта
с която заобичваш чуждия в дома си
го обикнах
и мащехата стана майка
разделям се
с паяжините
с тъмните ивици
които говорят
с ъглите
с овалите
с кръговете
по старите дървени мебели
разделям се
със себе си, надничаща от всяка стара снимка и всеки недомислено изписан ред
на пътя.
