спрете!
крещеше тялото
докато всички атоми
по чужда воля
се рапръсваха
сини отломки
по жълто одеало
разсейки от
някогашното упование
в същото цяло
тяло
което днес заглъхва
в крясъци нечути
в молби и в плач
спрете!недейте!
умоляваше цялото
разпадащ се звук
посят
във всяка микровселена
в която умираше
и в смъртта си се раждаше то,
тялото
