веднъж срещнах една птица
и тя ми разказа чудна история
за тишината
за самотата
през майските вечери
за песента на звездите
която не би заменила
и за най-красивите обещания
за музиката на безцелния полет
за мъдростта на крилете
разгръщащи света на две
и после отново събиращи го в едно
топло
несънувано
цяло
за окото на света
в което се потапяш
с цената на своето собствено зрение
за всяка една жертва
и всяко загубено перо
и аз слушах
и повярвах
че ще загубя очите си
че ще затворя вратите си
за чуждите изстрели
и в края на пътя
ще се науча
че ще започна да летя