прерових всички кашета със знаци
изринах една купчина спомени
понякога приличам на плюшкин
в отчаяната си упоритост
да трупам имена
да оставям погледите да прашясват без отговор
да стискам всяка дума като за последно
всеки ъгъл е оголен
всяка стена пищи от безпомощност
оставам сама и тази вечер в този град
малък плюшкин без кашета