казвам си:
живей тук и сега
забрави миналото
не очаквай бъдещето
когато единственото
което съществува
е настоящето

и въпреки това:
настоящето е като
спукан балон
увиснал във вакуума
оголена тръба
изпразнена от съдържание
и смисъл
не мога да я пипна
не мога да я хвана
и да я осмисля
да й придам желание и форма
изплъзва се през лепкавите ми пръсти
полепнали с тежестта на преди и след
търкулва се надолу
и никога пак
няма да мога да я имам

това ме се сломява
малко
прави ме
малко по-тъжна
от преди

а след
се разпръсва
разгражда
разсейва се
в хиляди откъслечни форми
положени измамващо пред мен
очакващия краката ми
да се втурнем заедно
да затанцуваме заедно
пътя