"целуни пулса ми", каза
и аз покорно се свлякох
настръхнала кожа
целуваща студената земя
и аз усещам как раста от нея, земята
минавам послушно
предначертаните кръгове
умирам и отново се раждам
все същия и все пак различен
а тя не нараства,
не, не се храни със моята кръв,
а чака
деня, в който и аз ще посмея
да вдигна очи
в който ще спра да се лъжа
безочиливо, безропотно, без милост
денят, в който ще изтръгна лицето си
и ще бъда отново
истината
