да, тя е толкова прекрасна
и да, Господи, колко е хубава
но някакси напук
или просто вселенски случайно
аз съм много
уморен, уморен, изтощен
от себе си, себе си, себе си
в чуждите погледи
ръцете ми са твърде слаби
краката ми предателски
се огъват под силата на земята
извън мен, извън мен - пак аз
но с друго име
и твоето име, и твоето име
е извънвременна вечна
противоречивост
непостоянност
(зловещо) изящество
но моите очи са твърде слаби
за да гледам себе си във теб
затова пускам косите ти
(толкова прекрасна)
в сълзите ти
(Господи)
оставам те
сама да поникнеш
в земята
извън мен
