на класовете
в златната утеха
родих се три пъти
и три пъти умрях.
седем дена бродих
слънцето -
безмилостен свидетел
на чезнещата сянка
на сивите следи
с които стигах
обратно до себе си
ръцете ми -
протяжни вопли
очите ми -
две мъртви езера
пресъхнали за
чужди нужди
за мене птиците умряха
осея се бездушната земя
със задухата на смъртта
сълзите ми -
безплътни думи
а думите -
принудени от вятъра
пера загубиха свободата си
седем дена бродих
за сянката си домъчнял
очите си пожертвах
всевиждащата тишина почете
звука на паднал златен клас
за себе си
три пъти умрях
и раждането
не дочаках
