в тази
бяла
бяла
стая
аз съм гост.
думи премерени
наведени погледи
където някога
зееше врата
закачам
празна
картина
някога
друг
чужд
живот
сън
за художника
а аз загивах
под тежестта
на кървавочервената боя
ела
ела ела
пак
в белота
зачената
загиваш
размекват се стените
думите са слаби
прекършени стрели
плача
за себе си в съня си
за тази
бяла
бяла
стая
аз съм гост.
