мътно блато
е желанието
изкривено
огледало
счупено
от леката ръка
на другите преди
тежки са глътките
виновни пред себе си
че не пускат
нито светлината
нито мрака
да се разтворят
и да погълнат
мисълта
мътните води
се спускат
с неясни цели
чернобели
невъзможни
в безмилостното
тук
в безжалостно
сега
мъгла
покрива
устните
загинали в копнеж
доброволно
предали се
на мътните води
на желанието