седем нощи ме сънуваш
как се връщам у дома
измисли ме
нарисувай ме
от кал
направи ме дъжд
тиха тъга
препускаща
по стръмните склонове
направи ме скала
твърда в спомена
и все така
безмилостна в смъртта
направи ме вятър
а после ме пусни
като перо от птица
напускаща обителта
да се нося
в мъдростта на невежеството
изтрий ме
забрави, че някога ме е имало
а после си спомни за мен отново
чуй как се смея
в кристалните езера
студена кожа
потръпваща
от новородената истина
виж как плача
пронизана от острите върхове
проклинайки себе си
и познанието
неродена
слушам твоя път
форма отвъд формите
сън за съня
на невъзможната ти дъщеря
