от себе си към себе си
пътят е хладен, усоен, вглъбен
оставям жълти следи по дърветата
и търся утеха в прегръдката на собствената си сянка
присъствието е единственото, което имам сега
разпознавам се по шума под краката ми
но не виждам нито преди, нито след
слънцето е само идея, смиреният мрак диша в мен
бавно, тихо, безусловно
продължавам да вървя с ръце приготвени за поздрав
отвъд този сън, отвъд следващия
крачим уверено
аз и то
