кой си ти? защо и как дойде в моя кръг и го подпали? увличането по отсъствието ми се струва твърде евтино сега. изгарям, но пепелта не ражда нищо. умирам?
защо? страхът е обсебващ и ме тласка по интертната крива. по нея тичам известно време, до последен дъх, до последната дума без въпросителна. опитвам се да те видя, но стъклото е замъглено. изтривам влагата, а тя нагло се възстановява преди да анализирам очертанията и формите ти. посягам към химикалката, за да ти напиша нещо, но по пътя се отказвам вече изтощена, само от мисълта да обвия всичко в материя, да го потвърдя и призная. тази смърт е толкова дълга и сладка. болиш ме и не смея да се оплача. мислите ми са метастазни и ме разяждат. старото е прогнило, но не изчезва, не отдава място, не желае да покани празнотата.

чакането продължава твърде дълго. или ще дочакам края, или ще си тръгна нервно по средата, макар да знам, че изпускам и губя.

за всичко това навярно има дума, но аз не искам да я чуя. не смея.